Върнах се от обиколката на Бостън и околия. Щатът е Масачусетс, с водещо мото: „Духът на Америка” напомняно от номера на всяка местна кола.
Красиво беше, подредено, богато и много изолирано. За цял ден обикаляне можеше да се срещнат тук-там няколко човека, макар да се усещаше човешкото присъствие по димящите къщи, далечения говор или пък плач на дете. Като цяло обаче, местата които обиколих бяха потопени в меланхолия и самота, добре че бяха кейовете, лодките, крайбрежните фарове, рибарските мрежи, клетките за лобстери и вечерната оживеност на пристанищните градчета, иначе усещането си беше за „застинало ежедневие”.
Не знам от къде са снимките на фаровете, много са добри, дали си ходила до Cape Cod...
ОтговорИзтриванеНаистина, едно място, застинало не от ноемвриския влажен полъх на вятъра, не от малкото светлина която проникваше между гъсто израстналите кленови дървета и техните клони, а сякаш поттиснато от самото присъствие на местните. Тяхната свързаност с мъртвите им прароднини - първите заселници в New England. Историята за Пилигримите, "Ловът на вещици", всичко това ми се струваше, лично за мен, като че ли е оставило траен отпечатък та дори и след 400 години.
Върнах се в любопитни анализиращи спомени отново:)
И мен като теб връхлетя вдъхновението и то докато обикалях... Първоначалния замисъл беше, отпечатъците на фаровете да са придружени с текст, който след появата си имаше доста странна съдба, т.е дълго време не видя бял свят. Все пак година по-късно се отпечата в бр.2 на Фотобюлетин. Бих отишла пак там...много остана необиколено и невидяно, а усещането си струва...
ОтговорИзтриванеПП Бях и в Кейп Код :)