в-к "Култура", "Думи срещу образ", Милена Кирова

Списание Фотобюлетин. Издава Българско Фотографско общество, кн. 1, 2013

Комерсиалната култура нахлува отвсякъде – в музика, образ и слово, а българската публика все по-категорично се диференцира на масмедиално множество и елитарен анклав. Затова изглежда освежително, когато изплува някое островче на стремежа да се възпитават високи стандарти на естетическия вкус. Точно такова островче представлява списание Фотобюлетин. Пиша за него, защото тук като във фокус са събрани някои типични характеристики на съвременното некомерсиално изкуство: изцяло авторско списание, ориентирано към малобройна публика със специфични интереси и висок естетически вкус, което се занимава единствено с арт фотография от традиционния (преддигитален) тип. Няма спонсори, няма реклами, няма голям тираж; има ентусиазмът на Венета Захариева и Арслан Ахмедов, подкрепата на малък екип от хора и напълно непечелившето, почти неразбираемо вече усилие да се възпитава и образова българската публика, както и да се пропагандират постиженията на българската фотография, включително (чрез разпространение през културните ни центрове) в чужбина.

Въпреки неартистичното си название Фотобюлетин е красиво и стилно черно-бяло списание, в което образът доминира над словото. Всички броеве (започват от 2010 година) са тематични, а снимките понякога са толкова красиви, че ти секва дъхът; за мен специално такива бяха снимките от остров Хокайдо и от тематичния кръг Бури, публикувани в първия брой от 2012 година. Строгата, чиста и безмилостна стилистика на черно-бялото изображение изглежда последното нещо, което ще бъде превзето от шарената комерсиалност на съвременната култура. Интересен в тематично отношение е и последният излязъл досега брой (първи за 2013) – Жените във фотографията. Наистина, във Въведението на редакторския екип срещаме едно оправдание, добре познато от реториката на нашите бизнес и политически дами („Но броят ни не е феминистки и няма нищо общо с това...”), но текстовете, които идват оттук нататък, надскачат популистката некомпетентност на тази идея. Катерина Гаджева разказва за българските фотографки, които се появяват в началото на ХХ век. За техен късмет фотографията по онова време не се е смятала за изкуство, а за една от всички възможни професии, и някои жени не само успяват да усвоят занаята, но и поддържат самостоятелни ателиета. Сред най-ранните примери е вдовицата на Тома Хитров (странно защо си остава безименна?), която развива ателието на мъжа си така, че успява да изхрани със снимане седемте си деца, две от които (дъщери) издържа да учат фотография в Германия. Румяна Бояджиева, Петра Атанасова, Лоте Михайлова са имена, които навлизат трайно в историята на българската култура след началото на 60-те години. Следват интервю с най-известната по света българска фотографка Станка Цонкова – Уша, портрет на Джесика Фъргюсън и разказ за първата жена-фотограф, викторианската ботаничка-благородничка Ана Аткинс, издала първата фотографска книга в света – дванадесет тома със съвършени снимки на водорасли. Много интересен е и очеркът на Юлия Йорданова „Фотографска реторика на любовта” за съжителството и творческото сътрудничество на Сюзън Зонтаг и Ани Лейбовиц. На Зонтаг принадлежи един от най-проникновените философски текстове върху „света на образите, който се кани да надживее всички”, есето „За фотографията”. „Обаянието на фотографията е в това, че напомня за смъртта”, пише Зонтаг на тридесет и четиригодишна възраст. Философията й става житейска действителност, когато в началото на новия век тя заболява от левкемия и голямата фотографка Лейбовиц документира всички фази на постоянния телесен разпад, на бавното чезнене отвъд прага на този живот. Историята на тези снимки и волята за изкуство пред лицето на смъртта са един от най-внушителните документи за силата на човешкия дух.

Големият въпрос, който виси във въздуха на този брой от списание Фотобюлетин, е дали има някакви специфични черти, някакви отличителни характеристики, които биха дали възможност да се говори за „женско снимане”? Творците по принцип отказват да бъдат делени на мъже и жени, но работата на техните интерпретатори е да надхвърлят и дори да оспорват границите на тази импулсивна самоидентификация. В отговора може би ще намерят място особености като внимание към детайла, хуманистичен ангажимент, лекота и плавност на изобразителния контур... А може би това са само стереотипи за „женскост”. Очевидно е, че трябва да почакаме с отговора на този въпрос, поне докато дойде ред на някоя нова мислителка като Сюзън Зонтаг.

Photobulletin #1, 2013

The boat. Лодката.

This particular image is not in the final selection of "Thrace" book. However, today, I remembered it's mood and decided to share it. Това изображение не попадна в албума "Тракия", но днес си спомних за него и реших да го споделя.

Photobulletin #4 / 2012. Special edition.

NEMO & me

Най-сетне с група НЕМО завършихме клипа към парчето „Различни”. Както те вече споделиха на сайта си, много труд вложихме и въпреки разнородните проблеми/перипетии успяхме за премиерата на 26.11.2012г. в София Лайв Клуб. Във видеото има малко фотография, която се вдъхнови сякаш от самосебе си, по време на филмирането на една от сценките от клипа в Миткови. Когато казах че ни трябва аксесоар - часовник, той извади този „спесимен” от едно долапче в хола и ме срази... Часовникът е много красив! В момента в който ми го връчи знаех какво искам и как точно ще го вмъкна/ем в клипа. И така, задвижените „ръчно” часовникови кадри са заснети с 5 броя ленти – 35мм, ORWO NP15, в прекрасно състояние и изумителна рязкост, с изтекъл срок на годност 1982г. и проявени с проявител D-76.Грубоватото "движение" е инспирирано от Mr. Muggeridge и неговото фото-бохемстване в онази далечна епоха на „странност” и „страх” от фотографията. Видеото може да се види тук: http://www.youtube.com/watch?v=hbbAGBOJGC0 After a long time of working over NEMO’s video “Different” we finally finished it. As the group already mentioned on their website www.nemoband.com we had so many obstacles (even hard to count) until we reach the final stage of presentation on 26th of November in Sofia Live Club. In the video “Different” I/we included little photography. While shooting the scene in the drummer’s apartment he introduced his beautiful timepiece…. I was fascinated and in my excitement I already knew how exactly will include it in the story. So, the photographic “movement” is pictured with five 35mm ORWO NP15 film in very good shape (expired 1982), developed with D-76. "Dancing clock" short is inspired from Mr. Myggeridge and his "The Horse in Motion", 1878. Video "Different" here: http://www.youtube.com/watch?v=hbbAGBOJGC0

Bleach and bypass test with Kevi.

Изпробвахме с Кеви блийч байпас преди година, или може би станаха две вече. Резултатът ни хареса, макар да очаквахме много по-фрапантни откъм цветове резултати. We try it with Kevork last year, or may be two years ago. We had this result and liked it even though we expected much more striking results.

Stamp. Печат.

Отсега нататък заедно с подписа ще подпечатвам работите си. След толкова много време, и с какви ли не щрихирани наум идеи, Пешо Вахов беше човекът, който сумира и обективира, воден от инициалите и свободен да предложи подходящото! Благодаря! From now on, I would stamp my work along with the signature. After long time of thinking, sketching and selecting what might be the suitable visual for me, Peter Vlahov was the one that summed and proposed the final stamp choice. Thanks a lot!