Вятърът пилее и моите коси откакто ги срещнах!
В един Августовски горещник, ден на непосилен припек, когато само змиите и гущерите господарстват на открито, се бях приютила в масивна, леко "страхуваща" сграда- "Старото училище", в селото на отсечените Липи. Така скрита и вглъбена във фотографските си мисли, се изправих пред възможността да "документирам" няколко Самодиви, появили се съвсем неочаквано и някак с любопитство в студиото в което работех.
Трябва да призная, че съвсем не издържах на изкушението, все пак никой, никога и никъде не бе улавял Самодива с обектив. Този феномен ме побърза и учтиво накара да ги предразположа и монтирам на дървено столче, пред дървена камера. А те в смеха си, така и не повярваха, че ще бъдат "документирани" за "една самодивска картотека", която никой, никога и по никакъв повод, до този момент, не беше започнал.
И въпреки, че бяха с духнати от вятъра коси, умилително развълнувани "дали са достатъчно красиви", пред "окото на фотографа" застанаха сериозни, полу-усмихнати и някак погълнати от екзистенциалността на техните си дела.
Представям извадка от скромната картотека на вниманието на читателя/зрителя с изображението на "Не много малка полска Самодива" (с интерес в областта на белите цветя)." Портретът е заснет на плака 4" х 5" с името Ефке, цветята могат да бъдат съзряни в градината на управника на селото на отсечените Липи, а околообразния "пергамент" - е резултат от моите първи опити в създаването на хартия с хартия, и с вместимост в пространството 30см х 40см. "Отпечатката" беше накисната в отвара от шипки и нещо кисело, съхната на простора под един бор, по който се гонеха целодневно шумни катерици, и изправена в прошнурована книга - нагризана от гладни мишлета.
ПП Ако по някакъв начин образът бледнее, вижда се или пък чезне, моля да извините скромната ми фотографска личност, но не тя е виновна за Самодивската своенравност!
Някой защипа маргаритка и в моята коса откакто ги срещнах!
Няма коментари:
Публикуване на коментар